Проблемът с интуитивните личности се състои в това, че техните прозрения не се поддават на оценка. Оценяването е рационален процес – то не знае как да се справи с продуктите на интуицията. Интуитивният
ръководител може да се прецени само по постигнатите резултати. Дори самият той не може да докаже разумността на своите предложения, защото те не произтичат от процес на разсъждения. Read the rest of this entry »
Нерационалният подход е също толкова интелигентен, колкото рационалният, но е неразумен. Възникналите идеи и съждения не с а резултат от задълбочен процес на оформяне както при рационалния подход. Те се зараждат интуитивно, спонтанно и заобикалят сложните лъкатушения на рационалните разсъждения. Интуитивно действащият човек изведнъж се озарява от вдъхновение за правилния и ефективен начин на работа. Read the rest of this entry »
Ирационалният подход е точно противоположният на рационалния. Психоаналитиците вероятно разкриват моделите на ирационалното поведение, но като стил в планирането на проектите той не се поддава на описание, просто защото възможните варианти са прекалено многобройни. Read the rest of this entry »
Несъмнено рационалният план винаги буди уважение и обикновено е най добрата гаранция за практиците, че програмата ще е ефективна. И обаче достатъчно основания да се смята, че понякога съществува и още по-сигурна гаранция. Тук трябва да разграничим три понятия – рационално, ирационално и нерационално. Рационалният подход е този, който току-що описахме. Read the rest of this entry »
Системният подход най-ярко личи при отделните проекти за връзки с обществеността, но той се прилага също при постоянните програми. В стратегически план, който е до известна степен примерен и най-често обхваща период от три до пет години, и оперативен план на фирмата за следващите 12 месеца. След всяко утвърждаване на оперативния план и бюджета на стратегическият план се преразглежда и към него се добавя още една година, така че той винаги да покрива един и същ срок след оперативния план. Read the rest of this entry »
Както вече посочихме, практиците започват с анализ на ситуацията с цел да се разкрият положителните и отрицателните черти, насоките на развитие, свързаните с нея обстоятелства, проявите й, степента, до която тя се поддава на промени, и възможностите за нейното запазване или укрепване. Може да се наложи задълбочено проучване, но този етап не може да се прескочи, защото анализът на ситуацията има първостепенно значение. Read the rest of this entry »
Но работата на практиците рядко спира дотук. От тях често се изисква да разясняват интересите на организацията чрез различни кампании. Това понякога води до объркване на ролите на хората, които се занимават с връзките с обществеността и лицата, които отговорят за рекламата или пласмента в търговските организации. Най-важната разлика е, че докато рекламата и маркетингът са пряко свързани с продажбите на стоки и услуги, връзките с обществеността целят да се създаде благосклонно отношение на обществеността, което да повиши ефективността на рекламните и търговски кампании. Read the rest of this entry »
Практикът в областта на връзките с обществеността действува между ръководството на организацията, в която работи, и вички останали вътрешни и външни групи или лица, към които организацията има някакво отношение. Организацията може да е търговско предприятие, държавна служба, доброволно сдружение, футболен отбор, синдикат, рок-група или дори отделно лице. Read the rest of this entry »
“Потенциалът на обикновения човек е като огромен океан – не преплаван, нов неизследвани континент, един свят на възможности чакат да бъдат освободени и насочени към някои много добри. ”
Брайън Трейси
Read the rest of this entry »
Системни, интуитивни и творчески връзки с обществеността
Нито едно от съществуващите многобройни определения на връзките с обществеността не е общоприето. Повечето възникват като описание на фактическата дейност на практиците. След това наловилите се формулировки започват да обясняват какво би трябвало да правят практиците. Read the rest of this entry »