Възможно е подразделенията на фирмата да имат свои цели, съобразно с фирмената стратегия за развитие, кривата на жизнения цикъл на съответния пазар, равнището на конкуренцията в отделните продуктови групи и пазарни сегменти. Read the rest of this entry »
При всички възможни организационно-управленски структури на фирмата, управлението на цената се извършва от специализираното за целта функционално звено. Процесът на ценообразуване се контролира пряко от висшия мениджмънт. В него участват също маркетинг мениджърите и/или техните помощници – мениджърите по марката и по новите продукти. Read the rest of this entry »
При ограничена платежоспособност на пазара, или когато се предлагат масови качествено еднородни стоки, най-важен ориентир при ценообразуването е отношението “цена-доходи” и от него зависи абсолютното равнище на цената. Когато фирмата излиза на пазар с висока платежоспособност, се определя т.нар. относително равнище на цената. В този случай по-важно за клиентите е качеството на стоката, равнището на обслужване, допълнителните услуги, които съпровождат стоката. Read the rest of this entry »
Цената е най-управляемият елемент на маркетинг микса. Най-същественото й предимство е нейната гъвкавост. Резултатите от всички други маркетингови средства за въздействие върху пазара се проявяват чрез цената и обема на продажбите. Read the rest of this entry »
Разработването и реализацията на стратегиите на маркетинг микса е най-съществената част от управлението на маркетинга. В зависимост от избраната стратегия маркетинг миксът може да е стандартизиран или индивидуален. Read the rest of this entry »
Според избраната стратегия марката може да бъде на производителя (индустриална, фабрична), на търговеца или смесена (производствено-търговска). Българското законодателство включва в понятието “търговска марка” както марката на търговеца, така и на производителя. Според броя на притежателите тя бива съвместна, колективна, удостоверителна (гаранционна). Като маркетингов инструмент се класифицира на реално използвана и на резервна (бариерна). Има национални законодателства, които не допускат регистриране на неизползвани марки. Read the rest of this entry »
Изборът на име и на емблема на марка е от стратегическо значение за фирмата. В това отношение се прилагат сложни методи на изследване. Те са предназначени за проверка дали името, респ. емблемата, предизвиква асоциации за специфичните свойства на продукта, дали подчертава предимствата му, лесно ли се произнася и запомня, дали се различава от другите марки и пр. Read the rest of this entry »
Подобно на опаковката, маркировката се дели на потребителска и транспортна. Потребителската маркировка е задължителна за някои продукти (лекарства, храни, козметика). Поставя се от всички производители и затова не осигурява маркетингово предимство. Незадължителната маркировка обаче може да обслужва продуктовите, респ. маркетинговите цели на фирмата. Read the rest of this entry »
Опаковката е друг елемент на микса, който продължава да бъде пренебрегван от българския бизнес и не отговаря на европейските изисквания. Опаковката – потребителска и транспортна, изпълнява важни и разнородни функции. Повечето от тях са достъпни, очевидни за потребителите и се използват за атрактивно позициониране на продукцията. Опаковката привлича вниманието на купувача, прави продукта продаваем, защитава търговския му вид, гарантира неговото качество, удължава срока на годност, носител е на маркировка, добавя стойност, играе ролята на рекламно средство и др. Read the rest of this entry »
На първо място възниква въпросът за качеството на продуктите. В рамките на вътрешния европейски пазар продуктите са диференцирани на групи според риска, който те представляват за живота и здравето на хората, животните, растенията, за опазването на околната среда, на морала и сигурността на обществото. За продукти, които не носят риск или почти никакъв риск (мебели, текстилни изделия, обувки), не са предвидени специални изисквания. Read the rest of this entry »