“Целева” печалба върху активите
Това означава, че цената е определена на основата на целева норма на печалба върху целия капитал, който притежава фирмата.
Показателят “печалба върху активите” характеризира ефективността на използването на всички фондове, които има едно предприятие за дадено време. В този показател се отразява цялостното финансово положение на фирмата.
Печалбата върху активите (т.е. върху цялото имущество, което има финансова стойност) се определя по същата формула, както и печалбата върху инвестициите, само че вместо средствата, заети непосредствено в производството, се използват данни за авансирания общ капитал.
1. Метод на пределните разходи (маржинален анализ)
Така нареченият маржинален анализ или буквално анализ на разликата е особено популярен и използван в отраслите и производствата, при които изменението на мащабите на производството и продажбите се отразяват чувствително върху величината на разходите. Той може да бъде определен като анализ на пределната точка, до която увеличаването на обемите е целесъобразно и доходоносно. Този анализ винаги е свързан и с намирането на най-доброто за фирмата равнище на цената, при което нарастването на производството и продажбите е най-изгодно. Или с други думи казано, маржиналният анализ има за цел да намери оптималната цена и съответно оптималното количество, които осигуряват максимална печалба.
Обект на маржиналния анализ също както и при анализа “break-even” е зависимостта “разходи – приходи – печалба”. Той изследва отношението между тези показатели обаче от гледна точка на това с колко се променя величината на общите разходи, общите приходи и общата печалба в резултат на увеличението на производството (или продажбите) с единица продукция. В тази връзка анализът въвежда понятията:
– допълнителни (или пределни) разходи – това е размерът на изменението на общите разходи при нарастване на производството с единица продукция. Или това казано по друг начин са допълнителните разходи за производството на едно изделие повече;
– допълнителни (пределни) приходи – това са допълнително получените приходи в резултат на увеличаване на продажбите с един- допълнителна (пределна) печалба – допълнителната печалба за всяко увеличаване на продажбите с единица изделие.
Ценообразуването, основаващо се върху маржиналния анализ, трябва да определи коя е най-доходоносната цена въобще за целия обем на фирмените продажби, а не само по отношение на нарастването им. Ценовото решение в този случай изисква да се отговори на въпроса:”при коя цена количеството на продажбите е оптимално и печалбата максимална (т.е. при коя цена разликата между общите приходи и общите разходи ще бъде максимална)?”
Знае се, че когато търсенето е еластично, цената и количеството взаимно се влияят. При положение, че една фирма си поставя за цел да максимизира масата на печалбата, тя ще се стреми да продаде повече изделия. По отношение на количеството обаче трябва да се има предвид следното правило за максимизиране на печалбата: оптималното за фирмата количество (на производството или продажбите) е това, при което пределните разходи са малко по-малки или равни на допълнителните приходи.
Маржиналният анализ се използва като аналитичен инструмент при различни конкурентни пазарни структури.