Функции и качества на ръководителя
За да се изпълняват дадени функции, ръководителя трябва да притежава определени индивидуални за всяка фирма или организация качества. Качествата на ръководителя според тази класификация могат да бъдат четири на брой:
1. Технически качества – свързват се с познаването на технологията на производство и неговите технически възможности.
2. Хуманитарни качества – обхващат цяла гама от отношения между ръководителя и неговите подчинени.
3. Концептуални възможности на ръководителя определят се от способността на мениджъра да предвижда, да разбира и да обвързва различните елементи и явления, като се води от стратегията на фирмата. Концептуалните качества изискват широк поглед върху нещата, способност да се отсеят незначителните проблеми и да се съсредоточи вниманието към общото, главното.
4. Базисна група – свързана е с умението на мениджъра да говори, да пресмята добре ситуациите, умело да разпределя времето си, да бъде етичен и др.
Наличието на всяко едно от тези качества има различно съотношение във всеки ръководител. По- важни са, обаче обективните изисквания на упражняваната дейност, тъй като в зависимост от характера на производството се изисква преобладаването на едни или други качества у ръководителя.
Съществува едно качество, чиято необходимост се признава от всички автори – това е така наречената “ практическа интелигентност”. Тя може да се придобие само чрез натрупания опит. В нея се включват уменията да се мотивират и възнаграждават хората, така че да работят по-добре и да намират удовлетворение в работата. Уменията да се сработваш с хората и да се отъждествяват собствените цели с тези на фирмата.
Тези мениджъри делегират повече права, избягват нереалните планове и действат съобразно конкретната ситуация. Те помагат за развитието на подчинените си, имат точна представа за възможностите им и избягват директивния стил на ръководство.
В едно изследване направено в Япония сред 41 ръководители и мениджъри, показва че най- необходимите качества за ръководителя на фирмата се разделят на две групи: концептуални и личностни.
Концептуалните способности според тяхното подреждане са:
1. Енергична инициативност и решителност –42%
2. Дългосрочно предвиждане и гъвкавост-34%
3. Широчина на погледа-29%
4. Упорита работа и непрекъснато учене-10%
Личностните качества са получили следните оценки:
1. Безпристрастност, безкористност и лоялност- 29%
2. Способност за използване възможностите на сътрудниците-29%
3. Готовност да се вслушват в мнението на другия-22%
4. Лично обаяние-22%
5. Способност за създаване на хармонична атмосфера-20%
6. Умение за точно формулиране на целите-17%.
Според изследване на Д. Маклилънд, най- добрите мениджъри имат голяма нужда от сила и по- ниска от общуване. Те не се интересуват от хората, а от дисциплината. Те вярват, че институцията е по- важна от индивидите в нея. Обичат работата, жертват личния си интерес за благото на фирмата и третират подчинените си по един и същ начин.
По различни са резултатите от изследванията на Мичиганския университет. Най- добри мениджъри са тези, които помагат в работата на подчинените си, облекчават работата на хората , поощряват взаимодействието и взаимопомощта сред всички членове на колектива и изискват висока ефективност на труда.
От казаното до тук следва, че необходимостта от различен набор от качества зависи от множество разнообразни и противоречиви фактори, което определя както различните оценки за необходимите качества, така и реално съществуващите качества на добрите мениджъри.
В зависимост от различните комбинации от необходимите и притежавани качества се формират четири типа мениджъри:
А/ Новаторски и аналитичен- той е енергичен, новатор и добър организатор, податлив на нова информация, богат с идеи, приема бързо решения и обезпечава добра интегрираност.
Б/ Новаторски и интуитивен- енергичен, новатор, взема бързо решения без достатъчно отчитане на ресурсите, стреми се да свърши сам работата си, нетърпим към грешките, авторитарен, налагащ своето мнение.
В/ Консервативен и аналитичен- стреми се към съвършенство, не поема рискове, теоретически последователен, взискателен, неохотно приема решения.
Г/ Консервативен и интуитивен- привързаност към традиционните методи, негъвкав, привърженик на миналия опит, отсъствие на ясни цели, обича да наказва и изисква подчинение.
Самият мениджър, ако има реална оценка за своите качества може да си направи самодиагностика чрез групиране на отделните си способности в две групи: едната изразяваща различна степен на стремеж към господство и власт наречена “доминантност”
И другата, изразяваща такта и дружелюбието му наречена “социабилност”.