Силата на промените
Промените са тези основни сили, които движат целия свят. Те са отражение на нашия живот. Много хора са създали доста добри теории опитвайки се да разгадаят тайните на ефективния мениджмънт. Една от основните и много важни предпоставки за да може човек да стане добър мениджър е изкуството добре да се справяш с промените. Комплекса от проблеми, които се поствят тук имат основна задача да разкрият тайната на това какви качества трябва да притежава човек за да бъде мениджър. От голямо значение да се проследи влиянието на структурата на организацията върху нейната ефективност. Младият мениджър трябва да се научи да търси баланс между външните сили и самата организация с цел приспособяване към разработената от тях стратегия. Как да се справя с промените или способността на дадената организация продължително да се обучава от обкръжаващата я действителност и по този начин да се осигурява успех.
1. Сила на промените. Особени важни за организацията са трите сили на промените:
1.1. Близостта до потребителя – тя се изразява в наблюдаване и отчитане на промените във вкуса му и нужди по адаптирането към тези промени преди конкурентите. Също така и осъществяване на реформи вътре в организацията с оглед на това. Самата близост до потребителя е тясно свързана с осигуряването на ценност.
1.2. Осигуряването на ценност. Под ценност за потребителя тук се разбира комбинацията от качество, черти и разходи.
1.3. Оказването на натиск върху останалия свят (конкуренцията). Глобалната конкуренция, в следствиа на която непрекъснато се променя съотношението между относителни цени и разходи. За развития свят това означава по-високи разходи за заплати, като се покриват или като се повиши цената на готовия продукт, или като се използват по-рационално уменията на работнците и по този начин се реализират по-малко разходи.
Благодарение на технологиите може да се променя производството и кординацията. Тези промени засягат разходите за кординация и ефективност. Еволюцията на организациите е повлияна от взаимодействието на политика и икономика. Прибавяйки към тях и въздейтвието на информационната технология върху производството и кординацията на организацията, може да се прогнозират промените във тази организация през следващите деситилея.
2. Структурата на организацията има голямо влияние върху нейната ефективност. Развитието на структурата е продиктувано от съществуващите заплахи от конкурентите оказващи икономически натиск така че организацията се опитва да създаде структура, която осигурява баланс по отношение на продукта, потребителите и потребностите за производство на стоки и услуги. Според класификацията на Куин Милс са възникнали нови ораганизационни форми, освен функционалната, дивизионалната и матричната форма:
2.1. “Стар Бърст” – новият продукт се отделя от “родителя”, като започва да се развива самостоятелно. Дъщерните предприятия са частична собственост на родителя и могат да избират сами начин за привличане на капитали със това се насърчват предприемаческите умения, но не е подходяща форма за фирми произвеждащи продукти изизкващи много инвестиции.
2.2. “Струпване” – този тип организация се формира от малки групички хора около ключови дейности с цел решаване на задачи в зависимост от това къде са необходими техните способности. Използават се от Волво.
2.3. Мрежеста организация – прилага се от фирми занимаващи се с консултантска дейност. Ръководителите събират и предават информация. Тази организация е особено подходяща за сектора на услугите.
2.4. Вътрешен пазар – въведена от компанията Семко (Бразилия). Тук няма йерархия. Възможностите пред служителите са много и всеки е свободен да се заеме със това, което иска при положение, че разполага с необходимите ресурси.
3. Баланс. Той трябва да се поддържа между външните сили и вътрешните подразделения на организацията, така че да се получи подходяща въвращаемост с времето. Пронос в това отношение има бизнес-историкът Чандлър. Той за първи път илюстрира двупосочната връзка стратегия-структура. Въз основа на трудовете на Ливит, според който важни за мениджърите са задачите, технологията, хората и организационната структура, Чандлър достига до извода, че процесите осъщесвявани в подразделенията са това, което обединява организацията и й помага във постигането на своите цели. Културата е особенно важна ценност във организацията. Хората изграждат система от ценности, спомагаща за определяне начина на функциониране на процесите и същността на структурата, а стратегията се ориентира към клиентите, защото тя е част от външната среда.
4. Учащата се организация. Питър Серч твърди, че организациите рядко имат успех във всички начинания с които се захванат. Способноста на организацията продължително да се обучава й осигурява преимущества. Учащата организация е тази, която се обучава как да иновира. Това й осигурява относителна устойчивост. Обръща се внимание на пет техники:
4.1 Системно мислене;
4.2 Личен опит – високо ниво на професионизъм и чувство за перспективност;
4.3 Мисловни модели – идеи и предположения;
4.4 Споделена визия – цели, ценности и мисия, споделени от цялата организация;
4.5 Колективно обучение – членовете мислят общо за решаване на проблемите на организацията.
От тези 5 компонента системното мислене е много важно. То помага да се въвеждат новостите с течение на времето.
Промените са насякъде около нас. Отркиването на нови структури на организация, творското използване на технологиите, инвестирането във хората би могло да помогне да се справим със възможните негативни последици, които биха донесли промените. Структурата на организацията отговаря на въпросите как да се използват оскъдните ресурси и как да се посрещат нуждите на потребителите. Неуспешното инвестиране в хората и техните способности, операционните процеси и организационните структури, би блокирало ефективната промяна в много от организациите. Способноста да предвижда правилно и да се справя с промените е най-важна характеристика за бъдещия мениджър.