Несъвършена конкуренция
В реалната икономика госпотстват пазарните структури на несъвършената конкуренция. Несъвършената конкуренция възниква винаги, когато се нарушава някое от условията на съвършената конкуренция. Съществува голямо разнообразие от пазарни структури на несъвършена конкуренция. Една от тях е чистият монопол. Монопола е такава форма на пазарна организация, при която една фирма доминира в отрасъла и определя цените. Моделът на чистия монопол играе важна роля в теорията на несъвършената конкуренция. Той е пазарна организация, която показва максимално възможната пазарна власт и с това разкрива същността на несъвършената конкуренция.
1.Несъвършена конкуренция
Под несъвършена конкуренция се разбира пазар, на който индивидуалните производители могат да оказват някакво въздействие върху цената. При несъвършената конкуренция всички фирми притежават нещо общо – те упражняват пазарна власт, т.е. способност да увеличават цената без при това да губят цялото търсене на своя продукт.
Ключова характеристика на пазарите на несъвършена конкуренция е пазарната власт. Тя може да бъде по-голяма или по-малка. В зависимост от това се различават разновидностите на несъвъшената конкуренция. Представени в нисходяща градация те са – монопол, олигопол, монополистична конкуренция.
Обединяваща черта на всички тези случаи на несъвъшена конкуренция е, че при тях отделната фирма се изправя пред лицето на намаляваща крива на търсенето. Тази обща особеност означава, че фирмата при несъвършена конкуренция не може да продаде кое да е количество по текущата пазарна цена. Тъкмо обратното, при намаляваща крива на търсенето фирмата трябва да осъзнава, че нейната цена зависи от количеството произведена и предложена продукция и от такава гледна точка да оптимизира поведението си на продавач на пазара.
Най-общо казано несъвършената конкуренция възниква тогава, когато се нарушава някое /някои/ от условията на съвършената конкуренция.
За появата на несъвършена конкуренция могат да допринесат следните причини:
А) Поедряването на производството обусловено от развитието на технологиите и динамиката на разходите.
Във всеки отрасъл фирмите се стремят да постигнат оптимален обем производство. Неговия размер в различни сектори на икономиката е различен. В ония случаи, в които съществуват икономии от мащаба на производството, последното ще се съсредоточава във все по-големи, но все по-малко на брой производствени единици. Ограничаването на броя на производителите в отрасъла създава условия за установяване на пазарна власт.
Б) Диференциация на продуктите.
В) Модела на съвършена конкуренция се поставя еднородност на продукта. На болшинството съвременни пазари продуктът не е еднороден, а диференциран. Под “диференциация на продукцията” се разбира политика на фирмата, при която тя се стреми да разграничи своя продукт от този на своите конкуренти като му придаде уникални /действителни или мними/ характеристики. Това се постига чрез различие в качеството, функционалните характеристики, модела, опаковката на продукта, чрез обновяване, реклама и т.н. Диференциацията на продукцията е форма на неценова канкуренция между фирмите. Диференцияцията на продукцията се разглежда като фактор за несъвършенство на пазара, тъй като тя способства за ограничаване на конкуренцията и усилване на пазарната власт.
Г) Ограничения /бариери/ на конкуренцията.
Свободното междуотраслово движение на капитала е предпоставка на съвършената конкуренция. В съвременната икономика в редица случаи преливането на ресурсите и капитала е затруднено. Причините за това могат да бъдат икономически или юридически. Към икономическите ограничения на конкуренцията се отнасят – големият размерна първоначалния капитал, диференциацията на продукцията и т.н. Правови или юридически ограничения на конкуренцията представлява патентите, митата, количествените ограничения при вноса, държавното регламентиране до достъпа на определени отрасли и пр.
Д) Собственост върху невъзпроизводим фактор на производството.
Някои производствени процеси използват невъзпроизводими /минерални/ или уникални /местността Шампане за шампанско/ фактори на производството. Собствеността върху такива фактори на производството оставя производството в благоприятно положение и ограничава конкуренцията. Никой не може да добива нефт, ако не притежава нефтен кладенец. Но както е известно, запасите от нефт в света са ограничени и се намират в ръцете на малък брой световни производители.
На пазарите на несъвършена конкуренция производителите притежават някаква степен на пазарна власт, която може да бъде по-голяма или по-малка. От тук възниква необходимостта от нейното измерване. За целта се използват различни показатели. Един от най-често използваните показатели е т.нар. n-фирмена конкуренция. Изчислява се като относителен дял на първите n най-едри фирми в отрасъла в общото отраслово производство, изразен в %. Като n заема най-често 3.4 или 8. Коефициентите на n не са лишени от недостатъци. Те не отразяват адекватно влиянието на размера на фирмите върху пазарната власт. Ето защо в практиката се изчислява с още един показател, известен като Индекс на Хърфиндал. Той се изчислява като сума от квадратите на пазарните дялове на всички фирми в отрасъла. H=S1.S1+S2.S2+…Sn.Sn=2.s.s
При чистия монопол стойността на този Индекс на Хърфиндал е 10 000, а при съвършената конкуренция е равен на 0. Този показател се използва при оценяване на последиците от сливанията и поглъщанията на фирми в различни отрасли.