Мотивация
Мотивацията е действие на ръководителя за създаване на доброволно, осъзнато поведение на членовете на персонала на стопанската единица, насочено към най-успешото изпълнение на възложените задачи.
Мотивирането се постига чрез въздействие върху вътрешно осъзнатите подбуди за действие или интереси на индивидите, към временните или постоянни стремежи към дадена цел, идея или идеал.
Същност на мотивите – изобразен чрез модела на Ейбрахам Маслоу наречена „пирамидата на Маслоу”:
На върха (1.) на пирамидата седи: Потребност от самореализация
2. Потребнсот от признание
3. Социални потребнсоти
4. Потребност от сигурнот
Най-отдолу(5.): Физиологични потребности
Потребностите – основа за подбудите, имат своя градация, обем на въздействие и насищане.
Системите на заплащане са основа на мотивирането. Различните типове управление имат различен приоритет при организацията на заплащането.
Пример: заплащане по работно време е подходящо когато производствения ритъм се задава от машината – типично за конвейра, или когато дейността на конкретния човек не се отразява пряко на крайните резултати.
Присъщо на „човешките” типове на управление е обвързването на заплащането с крайните резултати от дейността.
Няма универсална общовалидна схема на мотивация за трудова дейност. Винаги трябва да се подхожда според ситуацията и да се прилага чуждия опит след необходимата адаптация.