Мотивация и стимул
Мотивацията като основна функция на мениджмънта е свързана с процеса на осъзнаване и приемане на мотиви за достигане на личните цели и целите на организацията. В процеса на мотивация се предполага използването на определена последователност от взаимосвързани категории: потребности на хората, интереси на хората, мотиви за работа, действия на хората.
Подбудите, или откриването на недостиг от нещо, е проявлението на потребности чрез формиране на интереси, които се разглеждат като осъзната потребност. Мотивът като причина, повод за работа непосредствено се свързва с поведението на човека за достигане на целите.
В качеството на мотиви може да се определи съпричастността към компанията, към решаването на значими проблеми, заинтересоваността от интереси в комуникациите, потребност от кариера. Може да се каже, че мотивите подбуждат човека към активна, производителна, творческа работа, те са многостранни, както е многостранен самият човек и обществените отношения, които му въздействат.
Стимулиране – основна функция, свързана с процесите на активизация на дейността на хората и колективите по пътя на използване на стимули, лостове и способи за формиране на интереси и мотиви за работа. От тук следва, че функцията стимулиране се основава на процесите на мотивация, преобразувайки ги в стимули, които въздействат на поведението и дейността на екипите и фирмите. Така по отношение на фирмите, стимулите които ги активизират са: привилегировани кредити, снижаване на митата и акцизите, данъчни облекчения, повишаване на глоби и др.
Най-успешно е икономическото стимулиране на работниците. Най-същественият стимул, прилаган при работника е размерът на работната заплата се съпоставя и своевременността изплащане. Размерът на работната заплата се съпоставя с установения минимум при отчитане цените за формиране на потребителската кошница и други показатели и служи за критерий на жизнения стандарт на населението.