Корпоративните бордове – част II
Като доверени лица на корпоративните собственици, корпоративните директори са юридически задължени да действат по начин, на които най-добре отразява интересите на акционерите. Задължението да полага грижи и да отдава съответното усърдие заставя един директор да изпълнява своите функции с внимание, което би проявил всеки човек със здрав разум на негово място и по начин, който той без всякакво съмнение да вярва, че е в най-голям интерес за компанията. Стандартът за здрав разум не е толкова разтеглив, колкото на пръв поглед изглежда той трябва да издържи теста за основателност на взетите решения в контекста на корпоративното директорство. Това задължава корпоративните директори да използват информация, която да им е достатъчна, за да изпълняват своите задачи, да проучват разумно тази информация и да предприемат действия, когато обстоятелствата биха алармирали един благоразумен човек, че е настъпила нужда от такива,
Задължението за честно отношение или лоялността към компанията изисква от всички директори да изпълняват своите корпоративни отговорности единствено и само в интерес на компанията. По-конкретно това прави невъзможно въвличането им в сделки, които сами да договарят със себе си, т.е. възпира ги да употребят предимствата на тяхната позиция за постигането на лични облаги. Всеки път, когато дадена сделка предоставя такава възможност, директорът, който трябва да одобри сключването й, трябва да разкрие възможния конфликт на интереси на вземащия решенията в компанията, който да го отстрани от всякакви по-нататъшни дебати, имащи отношение към съответната сделка. Още повече, че нито разкриването на конфликта на интереси, нито самоотстраняването от дебатите по съответната сделка са достатъчни, ако сделката се осъществи, тя трябва да е справедлива по отношение на компанията, а нейната справедливост трябва да бъде предмет на разумна и безпристрастна оценка.
В случай че не изпълняват всички тези свои задължения, корпоративните директори носят юридическа отговорност. Като директори на тях не им е разрешено да се поставят в позиция, в която биха се облагодетелствали от престъпването на своите задължения като довереници . Американските съдилища често разглеждат като измама необяснимата печалба, извлечена от отношения между доверителя и довереника. Конфиденциалността на информацията е юридически защитена. Сделки, произтичащи от вътрешна информация, са забранени и се преследват изключително строго от много вещата и ефикасна съдебна система, от различни саморегулиращи се и в този смисъл независими институции, както и от някои административни агенции. Тежките и разнообразни изисквания за разкриване на информация, наложени на публичните компании, заедно с правото да се предизвикват обществени действия и производните им съдебни дела срещу директорите, дават на акционерите на компаниите значителна защита срещу небрежност и измами.
Продължава от – Корпоративните бордове – част I