Акционери без акционерен капитал
Законодателството на все по-голям брой щати допуска корпоративните бордове да вземат под внимание интересите на други заинтересовани от дейността на фирмата лица, които не притежават акционерен капитал (и следователно не гласуват). Понастоящем относно тези „други заинтересовани” лица в повечето щати са приети разпоредби, които, най-общо, признават, че частните корпорации имат и обществените отговорности. Пример за това е законодателството на Охайо, което позволява на корпоративните директори по свое усмотрение да вземат под внимание в решенията си: 1) интересите на работещите в компанията, на доставчиците и на клиентите; 2) икономиката на щата и нацията; 3) съображенията на обществеността.
Въпреки това в повечето случаи тези разпоредби се прилагат само в контекста на поглъщанията и нито една негова форма не задължава корпоративните бордове да зачитат интересите на тези, които не притежават акции. Главното възражение срещу категоричното възприемане на тези интереси е вярването, че борд, отговорен за много и различни интереси, в действителност не може да носи отговорност за никой от тях. Опасенията са, че представителството на заинтересованите лица би могло да политизира борда и, както бившият член на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Джоузеф Грундфест твърди, „да одобри решения, които при друго положение той не би подкрепил от името на лица, които нямат властта да контролират или да се противопоставят на действия, целенасочено предприети в техен интерес”.