Целеполагане
Целеполагането (формирането на цели) като основна управленска функция ориентира системата (организацията) във времето и пространството. Нейното предназначение е: определяне и формулиране на целите на управлението в съответствие с потребностите на обществото от произвежданите стоки и услуги, обосноваване на ресурсната обезпеченост и достижимост в съответствие с наличния потенциал на организацията.
Цели – конкретни крайни желани резултати, които организацията желае да достигне в процеса на съвместната работа. Всички стопански организации са многоцелеви. Съществуват икономически, социални, маркетингови, иновационни, инвестиционни и др. цели. Техният състав и взаимообусловеност определят предназначението и структурата на дейността.
Осъзнаване на общите цели, съпричастност в процеса на достигането им и получените ползи от крайното състояние на системата това са най-действените стимули. За да бъде въздействието реално, целите трябва да съответстват на реалните потребности от продукти и услуги на организацията. Толкова реална трябва да бъде и стратегията за достигане на целите. Стратегията на управление представлява политика, разработена въз основа на целеполагане, предвиждане на бъдещото развитие, прогнозиране на процесите и резултатите от дейността и техните последствия, потребностите от ресурси и пътищата за достигане на целите.
Основната задача на мениджъра е да постига определени крайни резултати в дадена конкретна ситуация. Затова изясняването на организационните цели, целите на персонала и тези на ръководителите дава възможност на мениджъра да определи или уточни изходните стратегически позиции, да изяви силните страни на системата и да ги използва ефективно. Освен това, постоянният контрол върху целите и резултатите от тяхното постигане позволява да се уточнят междинните цели, степента на тяхната важност и характера на изработената стратегия. По такъв начин целите и стратегията за достигането им са тясно свързани – корекцията в едното води директно до промени в другото. В процеса на управление се осъществява постоянно съгласуване и определяне на взаимното съответствие.
“В условията на пазарните отношения, управленската стратегията се разглежда като мощен управленски инструментариум, с помощта на който съвременната фирма се противопоставя на променливите условия на външната и вътрешната среда. Затова се различават стратегия от предприемачески тип, насочена към реализация на изменящите се условия на външната среда, и стратегия от рационализаторски тип, насочена към реализация на вътрешните фактори. Бизнес стратегията дава отговор на следните въпроси какви видове продукция да произвеждаме, къде и на кого да я продаваме, какви технологии ще се разработват, по какъв начин да придобием превъзходство над конкурентите!”
Стратегията на управление се разработва като правила за продължителен период, но може да се разработва и за текущ период при коренни промени в стопанската политика. Стратегията на управление е присъща както на големите, така и на малките предприятия, на всяка форма на стопанисване. В процеса на разработване на стратегията следва да се раздели отговорната и трудна работа по анализа, оценката и избора на приоритетните стратегии както за всяка сфера от дейността, така също и за цялата система. При това трябва да се отчете взаимосвързаността на цели и стратегии, съгласуваността във времето и тяхната съподчиненост.