Управленско решение
Вземането на решения е изключително важна част на управленската дейност на организацията. Може да се каже, че вземането на решения е “централната ос”, около която се върти живота на организацията. Решението може да се разглежда като продукт на управленския труд, а неговото вземане като процес, водещ до появата на този продукт. Този процес лежи в основата на планирането на дейността на организацията, тъй като планът е съвкупност от обвързани помежду си решения за разпределяне и използване на наличните ресурси на организацията с оглед постигането нейните цели.
Вземането на решения в организациите се характеризира като:
- Съзнателна и целенасочена дейност, осъществявана от субекта, който го взема.
- Поведение, основано на факти и ценностна ориентация.
- Процес на взаимодействие между членовете на организацията.
- Избор на алтернативи в рамките на социалното и политическото състояние на организационната среда.
- Необходима основа за изпълнението на отделните функции на управление.
- Част от общия процес на управление.
- Постоянен елемент от ежедневната работа на мениджъра.
- При вземането решения мениджърът използва натрупания от него опит в професионалната му работа, притежаваните знания, постигнатите резултати, анализ на конкретната ситуация. Ефективното управленско решение като правило представлява сплав между професионализма на мениджъра и неговото изкуство да управлява. По тази причина водещите специалисти в областта на теорията на управленското решение считат за справедливо твърдението, че вземането на решение е едновременно и наука и изкуство.
Необходимите знания за правилното вземане на решение се съдържат в специализираната литература по теория на управленското решение. Същевременно вземането на правилно решение по своята същност е управленско изкуство. Способността и умението да се прави това се развива с опита, придобиван от ръководителя по време на целия му трудов живот. Съвкупността от знанията и уменията съставлява компетентността на всеки ръководител, а равнището на неговата компетентност говори за ефективността на работата му.
Проблемът за вземане на решения има фундаментален характер, което се определя от ролята, която играят решенията в сферата на човешките дейности като изборът на начина на действие — това е резултат от комплексна обвързаност на различни аспекти: икономически, информационни, психологически, логически, организационни, математически, правови, технически. Синтезирайки различните аспекти, управленските решения служат като способ на постоянно въздействие на управляващия субект върху управлявания обект, което в крайна сметка довежда до постигане на поставените цели. Това е постоянно свързващо звено между двете системи — управляваща и управлявана, без което организацията като система може да функционира.
В управленската литература понятието “решение” е нееднозначно и се разглежда като процес, като акт на избора и като резултат от самия избор. Управленското решение в организацията представлява творчески акт на субекта на управление (индивид или група), определящ програмата на действие на колектива за ефективното разрешаване на назрелите проблеми на основата на познаването на обективните условия на функциониране на управлявания обект и на анализа на информацията за неговото състояние.
От това колко качествено е подготвено управленското решение зависи не само, което е много важно, степента на ефективност на управленското въздействие на управляващия орган върху управлявания обект, но също така и организирането изпълнението на управленските решения и контрола върху изпълнението им. С други думи, от качеството на подготовката на управленските решения в голяма степен зависи ефективността за дейността на организацията. Особено внимание трябва да се обърне на правовата форма на решението. Придаването на правова форма на решението не може да се разглежда като заключителен стадий на решение, а представлява негов ограничителен елемент, определящ границите на самостоятелност на субектите, съдържанието и последствията от взетите решения.
Какво представлява решението? Да се опитаме най-напред да му дадем най-обща характеристика. Обикновено в процеса на всяка дейност възникват ситуации, когато отделният човек или група хора се сблъскват с необходимостта да изберат един от няколко възможни варианти на действие. Резултатът от този избор представлява решение. По такъв начин решението е избор на алтернатива.