Стратегически контрол
Когато контролът се простира върху хоризонта на стратегическите цели, планове и показатели, говорим за “стратегически контрол”. Неговите особености произтичат от характера на стратегическите решения:
• комплексност;
• дългосрочност.
Стратегическия контрол се разглежда като съпровождащ процес на планирането. Той започва от момента, в който се осъществява първата стъпка от планирането.
Стратегическият контрол се влияе силно от неопределеността и риска на стратегическите планове по принцип. За това често се дефинира чрез задачата, да тества периодично стратегическите планове и тяхното изпълнение, да предугажда заплахите да сигнализира за необходимите промени. Схващането за тази “компенсираща функция” на стратегическия контрол е значително различна от традиционните концепции. Промяната на стратегическите шансове и/или стратегическите алтернативи за действие са опорни точки за гъвкав избор на методи на контрол. Основната задача на стратегическия контрол – да ограничава риска, се решава чрез “мрежа” за наблюдение на рисковите фактори и зони.
От 1981 г., когато Джак Уелч поема ръководството на General Elektric, компанията става една от най-печелившите в света. Един от основните фактори за успеха и е начинът, по който една и съща информация се организира по различен начин за работата и целите на отделните бизнес звена. Компанията се придържа към традиционния начин за финансов и маркетингов отчет, който се използва от повечето фирми. Но същите тези данни се организират с оглед на дългосрочна стратегия, така че да служат като показатели за неочаквани успехи и неочаквани неуспехи, както и за случаите, когато действителните резултати значително се разминават с предполагаемите.