Ръководителя – роли, стилове
Според един лозунг тръгнал от Япония “ хората решават всичко”. След изчерпване възможностите на класическото управление и усложняването на производствения процес важно място за ръководителя заемат неговите професионални качества. Мениджъра трябва да отговаря в по-голяма степен на потребностите от цялостната дейност във фирмата и колкото повече от качествата притежава, то толкова успеха на фирмата ще бъде по-голям. Ролята на Мениджъра или Ръководителя в процеса на управление е решаваща!
Според всепризнатия теоретик по Мениджмънт П. Дракер – мениджъра трябва да определя целите и задачите на производството, да създава развитието на хората и да създава смисъл на дейността им. За да се характеризира дейността на мениджъра, ще посочим общия характер на неговите функции, които са насочени към стратегията на фирмата.
Ръководни роли
Чувството за единство се създава чрез ръководната дейност и моделиране на ролите. Членовете на фирмата забелязват установената практика, характера на взаимоотношенията, личния пример на висшето ръководство и формират своето поведение така, че да се вместят във създадената представа. Те се стремят да променят поведението си по такъв начин, че ролята която изпълняват, да бъде адекватна на установените норми и принципи във фирмата. Ръководната дейност става модел за подражание. Отделните норми се изграждат по образец за постигане на желаната организационна култура, което се явява метод за създаване на тази култура.
Членството означава принадлежност към нещо, което спомага за засилване чувството за стабилност. Доколко силно ще бъде това чувство зависи от начина на изграждане на отделните системи във фирмата- системата за поощрения и награди, управление на служебното израстване и сигурността в работата, набиране и назначаване на кадри и тяхното обучение и прочие.
Фирмата трябва да стимулира включването на своите членове във вземането на решения, да засилва между груповата комуникация и персонална обмяна на мнения. С цел създаване на непринуденост във фирмата ще посочим използвани наименования: “сътрудници”/Уол-Март/, “член на екипажа”/Макдоналс/,”актьори на групата”/Дисней/.
Фирмената култура създава различни ръководни роли.
Стилове на ръководство
Мениджърският стил на ръководство представлява система от принципи, методи, подходи и правила, поведение, механизми и култура на поведение. Основните мениджърски стилове са:
1.Демократичен стил- изразява се във свобода на действие при вземане на управленчески решения и недопускане на външна административна намеса. Демократичността се замесва със делегирането на правомощия, свободата на преценка и действия на мениджъра при вземане на управленчески решения. Те се вземат чрез консенсус.
2.Авторитарен стил- противоположен на демократичния. Мениджъра като център на властта е силен и всевластен, подчинените нямат право на мнение. Решенията се вземат от икономическия център и имат силата на закон.
Можем да наблюдаваме и още два междинни стилове на управление:
3.Либерален- мениджъра е готов на отстъпки, независимо от накърняване интересите на фирмата. Нарушават се общовалидни правила за поведение, често се стига до хаос и безотговорност.
4.Ситуационни- свързан със адаптирането на мениджъра към съществуващите в момента условия. Тук отсъства стратегията на фирмата, не се поставят стратегически цели и задачи, мотивацията не е изградена пълноценно, поведението на персонала е съобразно временни условия и интереси.
Не всеки Мениджър може да бъде лидер. Лидер е този, който умее да накара сътрудниците си да го следват със желание и вътрешна убеденост. Лидерът е този, който вдъхновява хората да гледат напред, да бъдат инициативни, да се обричат на идеи, които надхвърлят непосредствените им интереси. Лидерът е гъвкав и адаптивен, използва изгодата от ситуацията в полза на последователите си. Издигането на лидера от групата става мълчаливо. То не става с назначаване, извършва се анонимно, несъгласно.