Планиране
Планирането като основна функция на мениджмънта представлява вид дейност по формирането на средства за въздействие, осигуряващо единно насочване на усилията на всички членове на фирмата за постигане на общите цели. Планирането като процес на управление включва разработването и реализацията на средствата за въздействие: концепция, прогнози, програми, план. Всяко от средствата за въздействие има своята специфика и условия на използване.
Концепция- идея, теоретическите и методологическите основи на нейното разработване, обосноваване, методи и условия на реализация. Всеки теоретичен икономически проблем до неговото въплъщение в икономиката преминава стадия по формиране на концепцията.
Прогноза- научно предвиждане на възможното състояние на фирмата, корпорацията, икономиката, обществото в бъдеще. Прогнозите в бизнеса се разработват за сложни социално-икономически проблеми, като правило за дългосрочен средносрочен период. Често прогнозите се използват в стратегическото управление.
Програма- завършен комплекс от задачи, мероприятия, работи, обединени от обща цел, която има конкретен краен резултат, изискващ привличането на значителни ресурси, които се осъществяват чрез съвкупността от взаимодействащи органи, организации, лица от различни функционални сфери на икономиката. Формирането на целевите комплексни програми в бизнеса и тяхната реализация играе все по-голяма роля в процеса на управление в различни сфери в икономиката и научните изследвания. Тяхното преимущество е най-тясно свързано с ориентацията към крайния резултат, с формирането на най-ефективната система на контрол и мотивация на дейността на персонала, със съкращаването на бюрократичните процедури и повишаване на оперативността на управление с най-ясната система на координация и регулиране на дейността. В периоди на преход и реформиране, програмното управление се разпространява като вид антикризисно управление.
Регулиране- вид дейност по поддържането на режими за функциониране социално-икономическата система в сферата на действие на обективните закони, принципи и осигуряване на условия за проявление на обективните процеси и тенденции. В процеса на регулиране се изработват средства за въздействие и механизми за реализация на взаимодействието на държавните и пазарните регулатори. Тази функция адаптира мениджмънта към приетите държавни параметри, такива като: налози, процентни ставки, тарифи, валутен курс, и осигурява реагирането на измененията на макроикономическите параметри: равнище на заетост, равнище на инфлация, изменение на динамиката на брутния вътрешен продукт.
Разширяването сферата на влияние на пазарните регулатори открива обективната необходимост от промяната на режимите на функциониране на предприятието, формите на отклонения и търсенето на средства и възможности за ликвидиране на нарушенията, в т.ч. и във вида на подкрепа на правителството (например, в период на банкрут).
Съдържанието на функцията регулиране по равнища на управлението се променя: колкото по-ниско е равнището на управление, например на равнище филиал или цех, толкова в по-голяма степен на тази функция е присъща дейността по осигуряване непрекъснатостта на производствените и обслужващите процеси, поддържане движението на материалните, трудовите, информационните и финансовите потоци.