Организация – същност
Честър Бърнард дава следното определение за организацията: “Всяка съгласувано действаща система може да бъде разделена на две части: организация, която включва взаимодействието само на хората в системата и всички останали елементи”.
Социалната същност на организацията се изразява в готовността и умението на хората да обединяват усилията си, да влизат във взаимодействие, да комуникират и преследват общи цели.
Организацията е социална система, изградена от хора, които въздействат върху системи и използват ресурси, за да постигнат определени цели. Съществените белези на организацията, която я отличават от другите системи са:
- Социална същност (тя е съвкупност от хора, които осъществяват социални контакти);
- Целенасоченост (наличие на желани крайни резултати, които са причина за възникването и съществуването и). Етимологичното значение на думата “организация” произлиза от старогръцкото “органон” – инструмент. Аристотел пръв употребява понятието, като определя науката логика като “органон” (инструмент) за правилно мислене. От гледна точка на системната теория, организацията е инструмент на селекцията в процеса на системно управление.
Съвременните организации съществуват и се развиват изключително чрез хората и тяхната съзнателна дейност. На човешките ресурси се предоставят широки възможности , които ги стимулират към действия в името на общите организационни цели. Основната задача пред ръководителите е да структурират и координират наличните ресурси за ефективно изпълнение на поставените задачи.
Организацията се създава от хората и най-вече от взаимодействието помежду им тя съществува, когато хората взаимодействат в името на постигането на някаква обща цел.
Организациите съществуват в постоянно взаимодействие. В зависимост от целите и предмета на дейността си, те се проявяват като потребители, доставчици, конкуренти и сътрудници. Сътрудничеството се осъществява чрез обмен на информация и технологии за получаване на взаимна полза.