Корпоративен конрол
Малко са темите, имащи по-централно място от корпоративния конрол в дневния ред на форумите, посветени на международния бизнес и развитието. Серия от събития през последните две десетилетия превърнаха проблемите на корпоративния контрол в тема с изключителна важност както за международната бизнес общност, така и за международните финансови институции. Драматични бизнес неуспехи като скандалът с позорно прочулата се Bank of Credit and Commerce, кризата със Savings and Loan (S&L)2 в САЩ както и несъответвието между размера на възнагражденията в управленските структури и постигнатите от фирмата резултати, създадоха необходимост от промяна в развитите държави. С по-скорошна дата мащабните скандали, финансовите кризи и/или институционалните провали в Русия, Азия и Съединените Щати поставиха проблемите на корпоративния контрол на преден план в развиващите се страни, преходните икономики, както и на ново възникващите пазари.
Тези примери илюстрират, че отсъствието на корпоративен контрол създава възможност на инсайдърите (независимо дали те са мениджъри на компании, корпоративни директори или представители на властта) да източват компаниите и/или публичните фондове за сметка на акционери, кредитори и другите лица, имащи интереси във фирмата (работници, доставчици, определени общности, взети в цялост, и т.н.). Въпреки това в съвременната глобална икономика компании и държави със слаби системи за корпоративен контрол е много вероятно да понесат сериозни последствия, надхвърлящи финансовите скандали и кризи. Това, което става все по-ясно, е, че начинът по който се извършва надзорът над корпоративното поведение (често назовавай корпоративен контрол), в голяма степен предопределя съдбата на отделните компании и на цели икономики в ерата на глобализацията. Глобализацията и либерализацията на финансовите пазари допринесоха за развитието на нови международни пазари с възможност за реализиране на огромни печалби. Освен това глобализацията и либерализацията са процеси, които поставиха компаниите в среда на ожесточена конкуренция и в условията на значителни капиталови флуктуации. Националните делови среди и мениджърите на компаниите започват да осъзнават, че за да разширят дейността си и да бъдат конкурентоспособни в международен мащаб, те се нуждаят от такива равнища на капитала, които надвишават традиционните източници на финансиране.