Контрол и комуникация
Контролът – като основна управленска функция съдържа:
- видовете управленски дейности, свързани с изработването на информация за състоянието и функционирането на обекта на управление (отчет);
- изучаване на информацията за процесите и резултатите от дейността (анализ);
- работа по диагностиката и оценката на процесите за развитие и постигане на целите;
- диагностика на ефективността на стратегиите и на използваните методи и средства.
Последната фаза на контрола с изясняване на проблемите и причините за тяхното възникване. Това е основанието за активни действия по коригиране на отклоненията и плановете за действие. Трябва да се отбележи, че всички етапи на контрола се осъществяват едновременно, т.е. контрол се осъществява по време на дейността и след завършването и, а системата за организиране на функцията зависи от всеки конкретен случай. Ефективността на контрола се преопределя най-вече от методологията, т.е. от предварителното изследване и разработването на принципи, правила, инструкции и на критерии за оценка и показатели, чрез които се измерват конкретните страни на дейностите и процесите. Освен това е необходимо да се разработи процедура за извършване на контролните операции, подбора и подготовката на управленския персонал, ангажиран директно с процедурите.
Изпълнението на контролната функция изисква висока професионална подготовка и опит при работата с хората. Специалистът в областта на контрола трябва да бъде организиран и доброжелателен, което дава по-добър резултат, отколкото жестоките санкции, макар че те зависят от вида на работата, индивидуалните изпълнения и други ситуационни фактори. Във всеки случай мениджърът отговаря за ефективността на своите решения материално, административно и морално.
Изхождайки от ролята и в процеса на управление, функцията контрол се определя като обратна връзка между мениджмънта и обекта на управление. Значението на функцията контрол се определя от характера на икономическата дейност на ръководителите, които осъществяват процеса на управление на тази дейност и чрез дейността на хората в съответствие с обективния характер на възпроизводствените процеси и при отчитане на субективните фактори на външната и вътрешната среда, влияещи на това развитие.
Комуникация и вземане на управленски решения
Технологичните управленски функции характеризират съдържанието на процесите и методите на управление.
Комуникацията в управлението е обменът на информация при подготовката и обезпечаването на реализацията на управленските решения.
Предназначението на комуникацията като управленска функция е рационалната организация на информационните потоци на предприятието с цел ефективно управление на иновационните процеси.
Ролята на управленското решение се състои в това, че то се явява условие за разработване и реализация на въздействията, които се материализират в производствената дейност и нейните продукти. Затова управленското решение е да се разглежда като резултат от процеса на управление, осъществени в продукта на труда на производствената дейност и изразените чрез нея крайни резултати.
Управленското решение се реализира чрез взаимосвързани функции, последователното извършване на които формира процеса на изработване и реализацията на управленските решения.
Ръководителите решават по-голяма част от проблемите на бизнеса в процеса на тяхното диагностициране, формализиране, избор и обосноваване, а решенията се изпълняват от персонала, специализиран за тази функционална дейност. Процесът на вземане и реализиране на управленските решения се характеризира със свойствата непрекъснатост, дискретност, алтернативност, социална значимост, оперативност и резултатност.
Основните функции на управление и процедурите по вземане на управленски решения се изпълва със съдържание в зависимост от структурата на организацията, нейните параметри, видовете дейност и външните връзки.