Връзки с обществеността(PR) – наука или технология?
„Много съжаляваме, но не можем да гарантираме резултати.” Според мен би било уместно да потърсим основанията за това извинение с Член 9 от Кодекса на поведение на Британския институт за връзки с обществеността:
„Членовете нямат право да влизат в преговори или да договарят условия с евентуални работодатели или клиенти на основата на заплащане в зависимост от конкретни бъдещи постижения в областта на връзките с обществеността.”
Защитата на тази клауза обикновено се позовава на три аргумента:
1) дейността по поддържане на връзки с обществеността не може да се оценява според резултатите, постигнати за определен период – например за срока на действие на подписания договор;
2) постиженията в областта на връзките с обществеността не могат да се оценяват единствено чрез количествено измерими резултати;
3) върху постигането на целите по отношение на връзките с обществеността могат да повлияят външни фактори.
Може да се добави и четвърти аргумент – за поддържане на връзки с обществеността се работи по-често с вероятности, отколкото със сигурни неща, а гаранциите могат да се основават единствено на сигурността. Като правило при започването на нов проект практиците не могат да кажат нищо повече от следните думи: „Надявам се, че ще се получи. Мисля, че ще успеем, но не съм сигурен.” Поддържанетона връзки с обществеността не се свежда до сляпо прилагане на неизменен списък от абсолютно сигурни принципи – то е изследване на човешките взаимоотношения. Практициите се ръководят от опита си, но всеки път, когато се сблъскват с нова ситуация, те се изправят пред възможността и необходимостта да научат нещо ново. Непрекъснатият стремеж към нови знания може да се насочва само със съчетаване на вече познати сигурни неща и интересни вероятности. Това не означава, че практиците излагат на риск своите клиенти като дават воля на любопитството си, вместо да разчитат на онова, което няма да им убегне -просто сигурните неща не са достатъчно, за да се елиминират всички рискове. Практиците работят, за да елиминират несигурността, но единственият начин за постигане на целта е да се работи с вероятности. Този подход може да се аргументира научно и е съвсем разумен.