Връзки с обществеността (PR)
В университетите се изследват връзките с обществеността, но доколко това е истинско научно изследване, което открива нови принципи? Част от изследователската работа се отнася пряко до проблемите на организациите, които поръчват съответните разработки и включва значително търсене в библиотеките на вече открити принципи. Нещо повече, съвсем малка част от изследванията се съсредоточават единствено върху връзките с обществеността. Не по-малко са основанията те да се смятат за посветени на масовите комуникации, фирменото управление, социологията или някаква друга дисциплина. Това в никакъв случай не е опит за очерняне на тези изследвания – те са изключително важни, но не са достатъчни. Въпреки всичко няма обособена и изявена група професионалисти в областта на връзките с обществеността, чиято основна задача да е разкриването на специфичните принципи в тази област. С други думи, няма чисти учени по въпросите на връзките с обществеността, има само хора, които се занимават с приложна наука – технолози или практици. По недоглеждане на тях е оставена задачата да открият специфичните принципи, които се отнасят единствено до тяхната област. И ако се направи подобно откритие, то е вторичен продукт на практиката – нещо, което се проявява най-често в етапа на оценка на проекта. Фундаменталните научни изследвания се извършват по-скоро преди да се планира проекта, всъщност независимо от него. Затова трябва да се подчертае, че сегашната практика отразява принципа, че връзките с обществеността функционират по-скоро като технология, отколкото като наука. Прилаганите в практиката научни знания се получават от други дисциплини и: от практиката, а не толкова от самостоятелни научни изследвания.
Никак не е изключено този принцип да бъде поставен под въпрос в близко бъдеще. Влиянието на новите технологии върху обществените и производствените структури ще постави непознати досега изисквания към хората, които се занимават с контактите между организациите и обществените групи и можем да предположим, че принудително ще се появи фактически нова област на научно изследване - връзките с обществеността. Процесът на научни изследвания може да се стимулира от разнообразни фактори – непредвиден страничен ефект или дори провал на даден проект, последица от определено поведение, ефект от вече установен принцип или (както може би при връзките с обществеността) натиска на изменящите се обстоятелства. Във всеки случай реакцията е много по-важна от стимула.