Видове стратегии
Продуктови стратегии (Класически):
-диверсификация (големи и средни фирми), тя е насочена към производство и реализация на различни видове продукти/услуги като логиката на диверсификацията е дисперсия на риска. Тази стратегия е свързана с инвестиционна/финансова стратегия на фирмата. Но тя невинаги помага на фирмата;
-стратегия на концентрацията: позиционира се на един конкретен пазар, т.е. едно изделие/група изделия. Фирмата се концентрира там, където има конкурентно предимство;
-стратегия иновация/обновление, измерва се с процента на нови изделия, които фирмата предлага в общата гама;
-стратегия диференциация: работа на различни видове сегменти;
Стратегии, свързани с каналите на реализация:
1) активни канали на реализация: фирмата дава възможност на звената по свой избор да разработват маркетинга.
2) пасивни: маркетингът ще се изработва на фирмено равнище.
3) концентрация: един вид канал за реализация.
4) диверсификация: различни видове канали.
Ценови стратегии: Много потребители използват цената, като индикатор за качеството на дадена стока особено когато липсва информация за истинското й качество. Когато купувачите погледнат даден продукт те имат информация за референтни цени, формирани от информацията им за текущите цени, за минали цени и др. Продавачите често манипулират тези референтни цени и по този начин те могат да поставят продукта си сред по-скъпите и да внушат на клиента, че и техният принадлежи към тази класа. Често пъти продавачите поставят и не закръглени цени за да внушат на купувача идеята за отстъпка или за изгода.
Също така компаниите често адаптират основните си цени така, че да съответстват на различията в клиентите, продуктите, регионите и т.н. Тогава това се нарича дискриминационна ценова политика на компанията т.е. когато компанията продава даден продукт или услуга на различни цени, които не отразяват пропорционална разлика в разходите. По този начин компанията намалява евентуалната си загуба при невъзможността на клиента да закупи скъпият продукт, но създава неравенство между купувачите.
1) конкурентно ориентиранани ценови модели: дали да се следват цените на по-големите конкуренти или да се определят собствени цени (ценово лидерство).
2) потребителски ценови модели: психолог цени или цена, но и високо качество.
3) разходен модел: цената се базира на направените разходи.
4) стратегия, ориентирана към определени икономически показатели: печалба-възвръщаемост (произтича от ценообразуването).
Конкурентно ориентирани стратегии- оринетацията е конкурентът; задача: фирмата да се пребори или да се приспособи към конкуренцията.
Видове:
1) настъпателни (офанзивни): стратегия на проникване. Предпочита се и от големите, и от малките фирми.
2) отбранителни (защитни): от малки и средни фирми. Стратегия на нишата. Следва се при силно конкурентен пазар, но съществува група потребители, на които не може да се предложи изделие чрез маркетинга, различен от този на другите фирми. Има незначителен неоползотворен пазарен дял. Тази стратегия понякога се асоциира с конкуренцията на видовете в животинския/растителния свят: намиране на малко пространство, в което те се опитват да оцелеят.
3) рационализация на разходите: отново фирмата е ориентирана към конкурентите, но се опира не на маркетинга, а на производството.