Акционери
По право и по закон американските компании са притежание на собствениците на корпоративни акции. Тази собственост дава привилегии за контрол, които икономистите наричат „остатъчни” (residual) права на контрол: правото да се вземат решения, засягащи използването на тези активи на компанията, които не са изрично контролирани от закона, или прехвърлени на други по силата на договор. Тези остатъчни права са твърде ограничени – според американското законодателство правото на акционерите да влияят върху нормалния ход на бизнеса по същество е ограничено до избирането на корпоративни директори, които да управляват корпорацията от тяхно име. Акционерите могат да гласуват за промяната на вътрешните разпоредби на компанията, да избират и освобождават корпоративни директори, както и да одобряват или отхвърлят големи „органични” промени, които биха могли да доведат до прекратяването на компанията (като сливания или продажби). Освен гореизброените, те нямат право да взимат директни решения за дейността на компанията. По-специално, акционерите не вземат директно участие в определянето на дивидента на корпорацията, в наемането и освобождаването на мениджъри или в изграждането на основната инвестиционна политика.
Ако законовите права на акционерите са малко, то техните задължения са още по-малко. Те не трябва да гласуват или да участват в контрола и управлението на корпорацията по никакъв друг начин освен във връзка с пенсионните планове в частния сектор. Общите събрания на акционерите, които трябва да се свикват ежегодно, са по-скоро церемонииални актове, провеждани за да се спази процедурата, отколкото необходимост. Важно изключение от това обаче представлява борбата за правото да се гласува с акциите на другите акционери, наречена „борба за пълномощни”*. Акционерите могат да упълномощават с правата си на глас титулярните мениджъри, трети страни с конкуриращи се предложения, или да ги използват, за да лансират собствените си предложения. Тези предложения обаче не могат да бъдат насочени към оперативната дейност на компаниите и по принцип не са задължителни за мениджмънта.
Следва продължение…